Дилемата родословни/неродословни

Много често в интернет форумите и на полянките за разходка на кучета възникват спорове, които завършват, меко казано, с неприятен и за двете страни край.

Конфликтните въпроси са: Защо родословните Добермани да са нещо повече от неродословните? Защо да изберем клубно кученце (с родословие) след като нямаме намерение да го водим по изложби? Защо във форума собствениците на родословни кучета ни изнасят няколко страници лекции на тема как неродословният доберман, не е Доберман и трябва да бъде кастриран, след като сме публикували няколко снимки на нашият добчо, за да се похвалим пред другите колко много е пораснал той, колко хубав е станал и колко много се гордеем с него? Чувстваме се безпричинно нападнати заради публикувани 2-3 снимки и кратък коментар към тях... Защо става така? Какъв им е проблема на другите собственици на Добермани (родословни) ?

Ето го и отговорът-никакъв!

И двата "фланга":

  • обичат своето куче като член на семейството;
  • полагат ежедневно грижи за него;
  • имат относително еднакви разходи за качествена храна, аксесоари, посещение във ветеринарната клиника.

До тук добре. Но за едните не е проблем това, че кучето им няма родословие, докато другите много внимателно избират родителите  (и родословието като цяло)  и развъдника, откъдето ще вземат своя Доберман. За първите собственото им куче е най-хубавото, най-умното, най-послушното, докато другите имат нужните познание и опит, за да преценят недостатъците във външния вид (екстериора)  или поведението на своя любимец. За първите е вълнуващ момента, когато на кучето му предстои да има потомство, докато другите лесно могат да се преборят с мисълта, че техният Доберман има лоши резултати от предварителните здравни тестове, има по-светли от изискваното очи, има един липсващ зъб или недостатъчно развита долна челюст, че това е в разрез със стандарта на породата и такъв Доберман не трябва да има потомство, на което може да предаде  "лошите"  си гени и белези.

С други думи - едните живеят с мисълта за своето куче, а другите - с мисълта за породата, нейното запазване и развитие.

Всичко е въпрос на желание - да отворим интернет страниците и да потърсим снимки на родословни Добермани, получили отлични оценки от изложби и тестове за работни качества; да посетим изложба в някой близък град; да намерим достоверна литература за историята и предназначението на породата; да се запознаем с породния стандарт.

Сега нека да се опитаме да погледнем нашият доберман с други очи, с очите на човек, който обича не дадено куче от породата, а породата като цяло! Човек, който знае какъв е типичният Доберман и какъв е бил той в очите на неговия създател Луйс Доберман още в зараждането на породата като такава.

Огледахте ли своето куче? Колко отклонения от стандарта забелязахте? Ако отговорът Ви е  "нито едно" , просто Ви съветвам да започнете процеса на изучаване на породата отначало. Перфектни неща няма !Също и кучета... Ако по един белег отговарят на стандарта, то по друг - не отговарят или има какво още да се желае относно него. Ако едно куче е перфектно в екстериора, то няма да е достатъчно добро представянето му в тестовете за работни качества (тест за характера) , ако по даден белег отговаря на стандарта, то има и по-добри кучета от него по отношение на същия белег, но с други недостатъци, които се вземат предвид според  "тежестта" им. И тъй като гените на едно куче няма как да бъдат програмирани по какъв начин да се комбинират с гените на друго куче (съответно избраната майка или баща на бъдещото кучило)  и как те да се унаследят и проявят при малките кучеца, дори при "перфектни" родители не може да се очаква напълно перфектно кучило.

Имайте предвид, че колкото повече шампиони и известни кучета имаме в родословието, толкова по-голям е шансът на потомството да е с високо качество.Разбира се, наличието на 101 шампиона в предците не е гаранция, че самото куче ще стане най-прекрасното: все пак е въпрос на съчетание на гени. И в най-добрите кучила има посредствени по качество кученца, а какво остава за кучилата от родители с недоказан произход? Tака процесът на селекция и внимателен подбор на родители, съответно на кученца от това кучило, които да бъдат допуснати до разплод, е един безкраен процес, които има една цел - запазване и усъвършенстване на породата.

В интернет лесно можете да намерите клипчета от проведени тестове на характера-според Вас доберманът Ви как би се представил? В клипчетата на изложби обърнете внимание как съдията оценява кучето от ушите до опашката - по всички критерии, описани в стандарта. Обикновено след влизането в изложбения ринг първо се оглеждат зъбите - дали са пълен брой, добре подредени, захапката правилна ли е, добре ли е развита долната челюст, достатъчно тъмни ли са очите и имат ли съответната форма и разположение, линиите на черепа паралелни ли са с тези на муцуната, главата като цяло отговаря ли на пропорциите на тялото и т.н. - височина; линия на гърба; дълбочина и ширина на гръдния кош; линия на корема; разположение, дължина, здравина и движения на предни и задни крайници (в неподвижно положение, в бавен и бърз ход) ... Просто-всичко !

Сега отново внимателно се вгледайте във Вашия доберман. Какви са неговите недостатъци?

Всъщност, ако успеете да набележите недостатъците на своето куче и да прецените правилно, че то е или не е типичен представител на породата (съответно трябва или не трябва да има потомство) , означава, че вече сте преминали във "фланга" на тези, които до скоро Ви се виждаха  "фанатици" , критикуващи Вашето неродословно куче.

Може би ще кажете, че едва ли ще е толкова пагубно за породата, ако все пак Вашият неродословен любимец има поне едно поколение, което възнамерявате да подарите/ продадете. Реално погледнато е точно обратното. Защо? Защото не притежавате само Вие неродословен доберман и хората като Вас, за съжаление, не се броят на пръстите на едната ръка (изключвам тези, които системно имат кучила от неродословните си питомци с цел търговия и лесна печалба за сметка на животното). Новите собственици на произведените от Вас кученца на свой ред също ще пожелаят да имат едно или няколко поколения от тях и т.н.  Така можете и сами да пресметнете след 10-тина години колко нестандартни добермана биха съществували като резултат от Вашето "невинно"  решение да се радвате на майчинството или бащинството на кучето си.

Не си мислете, че това се отнася само за Вас - собствениците на неродословни кучета. Положението е същото и при тези, собственици на родословни кучета. Дори при тях решението  "да/не заплождам"  се взема много по-трудно, когато даденият Доберман е отличен по всички показатели с изключение на един, за който знаем, че има голяма вероятност да се прояви в кучилото. Такъв е например Доберманът със заболяване на Вилебранд (невъзможност на кръвта да се съсирва - заболяване, без външна проява, но доказуемо с медицински тест) .

Колкото и перфектен екстериор да има, колкото и добре да се справя с тестовете за характера,ако той има съмнения или доказано заболяване на Вилебранд, развъдчикът и отговорният стопанин никога няма да го допуснат до развъдна дейност.

Виждате колко сложен е изборът на бъдещите родители на Вашите Доберманчета. Водени от личните си емоции, при допускането на една малка грешка, можем да очакваме сериозно последици.

ОТНОСНО КАСТРАЦИЯТА - чрез нея можете да избегнете проблемите с разгонването при женската - цапане на дивана или килима, досаждането по време на разходка от мъжки кучета - домашни или безпризорни, опасност от нежелана бременност, т.нар. мнима бременност (болестно състояние) , мастит, пиометра (възпаление на матката). И неспокойното поведение на мъжкия при среща с разгонена женска или тръгване по дирите й в парка.
Напълно грешни са разпространените мнения относно тази не сложна операция - че кучето ще напълнее, ще се промени характера му или че трябва да е родило поне веднъж преди операцията.
Рискът от напълняване идва от несъобразено с активността на кучето хранене (без значение кастрирано или не!). Както и при хората, по-активните и физически натоварени кучета се нуждаят от по-висококалорична храна, а по-ленивите - от по-малко. Достатъчно е да контролирате дажбите и движенията и да следите дали кучето Ви е в добра кондиция, напълнява или отслабва, за да прецените дали е нужна корекция в режима.

автор : dobermann_bg