Кучета на Дявола

Много наши съвременници навярно трудно ще повярват, че преди повече от 60 г. Доберманът е бил многоуважавано военно куче в корпуса на морската пехота на САЩ. В края на вторaта световна война, когато доберманите били официално зачислени в морската пехота на САЩ, им било дадено званието "Semper Fidelis " (винаги верен)  и тях започнали да ги наричат  "Кучета на Дявола".

В тази статия ще Ви разкажем за учатието на доберманите във военните действия на морската пехота на САЩ на юг от Тихия океан по време на Втората световна война. Още през 1935г  в оперативната инструкция на Корпуса на морската пехота било отбелязано осбено значение на използването на кучета в джунглите. Отрядът за обучение на военни кучета бил в Кемп Лежен в Северна Каролина. Офицерът, отговарящ за подготовката на кучетата, бил капитан Девис. Той използвал метод за корекция в поведението на кучетата. В отряда влизали 170 кучета, дресьори, водачи и обслужващ персонал. По това време в Корпуса на морската пехота на САЩ използвали кучета от различни  породи. Доберманите попаднали там случайно. С подготовката на кучетата за армията на САЩ се занимавала служба К-9. С доберманите те не могли да се справят,  затова ги предали в морската пехота. Инструктор от служба К-9 казал  "Ние дадохме всички добермани на моряците, тъй като тези кучета са твърде своенравни за да ги дресираме". В морската пехота били много признателни за това и незабавно пристъпили към реализиране на огромните възможности, които притежават тези кучета. Морските пехотинци успели да се справят с доберманите като намерили приложение на техните способности - острия нюх, слух и бързина на реакция. В Кемп Лежен съществувало поверие, че всеки доберман, който пожертва своя живот, спасява  най-малко 10 човешки живота.

Спред морските пехотинци, доберманите били най-съвършените кучета за използване на определени спец-задачи. Няколко седмици на интензивна основна подготовка превръщали доберманите от домашни любимци в приспособени при военни условия часови, разузнавачи, свързочни и атакуващи кучета. Те били обучени безпрекословно да се подчиняват на всяка команда на водачите си. На командата "атака" кучетата се превръщали в злобни убийци и често враговете се страхували повече то тях, отколкото от огнестрелните оръдия.

Но тези кучета пък можели спокойно да делят хляб в тежките условия на военния живот с войниците, на които служат. Подготвяли доберманите за изпълнението на различни задачи - разузнаване, доставяне на съобщения, охранителна служба, откриване на мини и обследване на пещери.

  • Кучета разузнавачи се обучавали при работа в разузнаването преди настъпването на пехотата, да охраняват пленниците, да бъдат караули през нощта в единичните окопи и на преден план, да обследвад пещерите и откритите огневи съоръжения, издирвайки неприятелските войници. Кучетата били научени без лай да упътват войниците към криещия се враг. Всеки водач е знаел, че кучето само ще го поведе, ако наоколо има чужд човек. Накои кучета предупреждавали за това водача си като го хващали за ръкава, други просто обръщали назад ушите си, или се обръщали и гледали към водача си,  и настръхвали. За да разбере своето куче, войникът трябвало много добре да го познава.

Лаенето по известни  причини не се допускало. Това можело да издаде разположението на отряда и да доведе до гибелни последствия. Болшинството от кучетата-разузнавачи изпълнявали своята служба на преден план. При патрулиране и преминаване напред кучето и водачът винаги вървели най-отпред. Те работели заедно, на 150  метра пред основния отряд. Разбира се, че именно те били първите мишени за неприятеля. В бойните действия са загинали много водачи с кучетата си. Водачите на кучетата-разузнавачи, самите те били опитни разузнавачи-десантчици. Те можели да открият човек по следа в горита, джунглата, познавали всички аспекти за използване на оръжия, гранати, взривители.

  • Свързочни кучета - те преминавали от един водач към друг, обеспечавайки ефективната връзка при пълна опастност на военната остановка. Те доставяли съобщения, карти,  медикаменти, амуниции и други необходими предмети към боевите точки. Ако ги нямаше кучетата, тези задачи нямаше да могат да се изпълняват. Кучетата можели хубаво да плуват, да прескачат стени и огради да намират водача си независимо къде е той-без да се отлъчват, във всяко лошо време, през деня и нощта.
  • Имало също и командоси, или както са ги наричали "бойци-десанчици " -кучета с изключително висок интелект, способни успешно да изпълняват много задачи. Те нападали по команда, по свирене и допиране. Можели да работят по следа и като разузнавачи. Били обучени да стоят до край във всяко едно безисходно положение, да преминават през огън и вода, да се изкачват по стълби, да прескачат препятствия, пазят, намират и донасят предмети. В морската пехота служели предимно такива кучета.

За да се подготвят и водачите и кучетата към изпълнение на военните задачи било необходимо средно 14 седмици интензивно обучение. След двуседмично опознаване и общуване 6 седмици били необходими за обща дресировка. Някои кучета ги връщали по домовете, тъй като не можело да се гарантира, че няма да се разлаят в критични ситуации. Но основната причина за връщането им бил страхът на кучетата към високите звуци.

  • В боя кучетата сапьори често получавали контузия или оглушавали. В края на войната започнали да обучават кучетата в търсене на противопехотни мини и скрити телени огради капани . Тези кучета трябвало да бъдат съвършено здрави и емоционално уравновесени и да имат изключително добър нюх.

И водачите и кучетата се учели да преминават трудни зони с препятствия. За да могат кучетата точно и уверено да работят под огъня на противника, занятията винаги се провеждали на фона на силни звуци, имитиращи стрелба, избухвания на снаряди и авиобомби. Постепенно тези звуци ставали все по-близо и близо към площадката, където се провеждали занятията. Идеята била, вниманието на кучето да бъде толкова концентрирано върху работата, че то просто да забравя за шума, идващ от оръжието.

След регулирани занятия от този род, взривовете и огнестрелния огън не отвличали кучетата от работата, ако освен страхът от силните звуци не се превръщал в  болестно състояние. Кучетата и водачите преминавали същия курс на военна подготовка, както и морските пехотинци, те обучавали кучетата да пълзят, прескачат препяствия, плуват.

Тъй като войниците били подготвени за десант по море, кучетата били длъжни да привикнат към спускане от борда на кораба, на десантна лодка. Около половината от кучетата, изпратени в отрядите, които се занимават с подготовка на военни кучета, не могли до край да проведат курс на обучение.

В морската пехота знаели, че техните кучета и войници са подготвени по-добре отколкото във всяка друга войска. Неясен бил само произходът на прозвището "кучета на дявола" - сами ли морските пехотинци го измислили като  най-подходящото за техните кучета или това прозвище било дадено на доберманите от вражеските снайперисти, изкусно маскирани в дъното на джунглата - тези, които обезвреждали, а понякога и убивали доберманите от морската пехота.

Слизането на морските пехотинци на САЩ с военните кучета в Бугенвил на юг от Тихия океан на 1 ноември 1943г - това е първият пример за участие на специално обучени за военно дело кучета в битките на морската пехота на САЩ.

Много смели военни добермани са пожертвали живота си в името на свободата и мира на юг от Тихия океан. Те са погребани на гробището на военните кучета от морската пехота на остров Гуам. Могилите са белязани с не големи надгробни камъни. В знак уважение към тези кучета на 21 юли 1994г. Обединеният Доберман клуб на САЩ тържествено открил на гробището на военните кучета на остров Гуам бронзов паметник с имената на 25 добермана от морската пехота, отдали живота си при освобождението на острова през 1944г.

Тази заслужена почест е за тези кучета, които са работели и изпълнявали своя дълг винаги и вярно - SEMPER FIDELIS.

 


превод