Цветове при Добермана - унаследяване

За рождена година на породата се счита 1890, когато се появил първият родословен Доберман. До 1899 година все още съществувал сало само едно признато оцветяване на Добермана - черен с подпал. През 1901 към него се добавили два нови цвята: кафяв с подпал и син с подпал. Тези три окраски, плюс четвърта - цвят Изабела, се признава през 1969 година от Британския и Американския стандарт (но не се признават от FCI) - това са допустимите до ден днешен четири окраски по стандарт (но FCI признава само две).

Цвят Изабела - продукт на ревцесивния ген за червен цвят, а синия - рецесивния ген за черно. Тези гени са автозомни, т.е.не зависят от пола. Ето защо защо в потомството може да има разпадане на белега цвят, при условие, че и двамата родители трябва да са носители на гена за разпадане.

Следователно, изабеловите и сивите добермани не са рядкост. Както може да се види от таблицата, във формулата за унаследяване на цвета няма тайна - може лесно да се постигне (или избегне)  този генетичен "феномен". При определени знания и умения може целенасочено и съзнателно да се произведе определено оцветяване.

Съчетанието на 4 съществуващи окраски (фенотипа)  с 9 възможни генотипа дават 81 възможни комбинации на разпадане. Разработена е специална таблица за окраската, в която всеки от четирите възможни цвята е с номер от 1 до 9.

Всеки доберман притежава 4 локуса в молекулата на ДНК , които определят цвета. Минимумът за определяне на цвета е наличието на 2 гена (за цвят и за разпадане), но  тъй като кучето има два родителя, то получава по 2 копия за всеки. За обозначаване на гените се изпозлват 4 символа: "В" - ген за черен цвят, "b" - ген за червен цвят, "D" - ген за липса на разпадане и  "d" - ген за разпадане. Така, за да бъде кучето черно е необходимо да има генетическа комбинация BD ,  т.е. неразпадане на черното.При комбинация bD, имаме неразпадане на червеното. Комбинация Bd - разпадане на черното или с други думи - синьо. А при разпадане на червеното bd - цвят Изабела.

Но, както се спомена по-рано, кучето има не 2 гена, а двойни копия: по един от всеки родител - два гена за цвят и два гена за разпадане. Те не могат да влияят едновременно на определянето на цвета.

Ако допуснем, че кучето получава от родителите двойката Bd (черен и червен цвят) и Dd (едновременно ген за разпадане и липса на разпадане) - BbDd, се получава неразпадане на черното. Гените B и b не са равносилни помежду си, както и D и d. Генът за черен цвят B има по-силно влияние от гена b, когато са в комбинация (аналогично при D и d). Гените B и D се наричат "доминантни", а b и d - "рецесивни". Затова в комбинацията BbDd се получава черен цвят(BD). Гените  b и d присъстват, но не оказват влияние.

При комбинация bbDd - bb са равнопоставени и определят червен цвят. Във втората двойка Dd оказва влияние само доминантният ген D (за неразпадане). И тук имаме съчетание bD, или червен цвят. Ако втората двойка е dd (при bbdd) - имаме bd, т.е.разпадане на червеното (цвят Изабела).

Както се вижда определянето на окраската на потомството е относително лесно. За това е необходимо да се знае генотипа на родителите. Това става възможно при многогодишни наблюдения на всеки от предците или по пътя на опита.

превод : dobermann_bg