Генетични и други здравословни проблеми при Добермана

Доберманите са в общи линии здрави, но като други породи, имат някои проблеми, които се срещат по-често отколкото сред цялата кучешка популация. Вие трябва да сте осведомени за тези проблеми, когато търсите своето специално кученце и да задавате въпроси на своя бъдещ развъдчик относно разпространението на тези проблеми сред предците на кучилото.По-надолу са описани проблемите, възможни симптоми и възможни методи за тестване. Винаги работете със своя ветеринар, когато диагностицирате и лекувате някакво нарушение. Трите най-големи убиеца на нашите Добермани са известни като трите "С": cardio, cancer и CVI. В настоящето нямаме диагностични тестове за предсказване на бъдещата атака на тези болести.

  • Dilated Cardiomyopathy (DCM)

Кардиомиопатията е общо понятие, означаващо "болест на сърдечния мускул". Думата "dilated"допълнително класифицира заболяването (сърдечната стена става много тънка), като противоположно на Хипертрофичната кардиомиопатия (при която сърдечната стена се увеличава) и вирусна кардиомиопатия.

Dilated Cardiomyopathy е станала синоним на сърдечните заболявания при Добермана и е основен убиец на нашите кучета. Тя е само една форма на сърдечни заболявания при Доберманите, но най-разпространената. Поради слабото прогнозиране при Доберманите, някои вярват, че е поне до известна степен различна от тази, наблюдавана при други породи, поради това е терминът Doberman DCM. Болестта се появява главно на възраст  6–9 години; дълго след като кучето може да участва в развъждането. За съжаление, основният белег е внезапна смърт.
В днешно време ултразвукът и ЕКГ са най-добрите възможни тестове за ранно разкриване на това заболяване; DCM не може да бъде диагностицирана само с прослушване на сърцето. Ограничеността на ултразвуковия или някои други налични тестове е заради това, че е валиден само за момента - кучето може да се разболее дни или седмици след изследването. Много е важно да говорите със своя бъдещ развъдчик за възрастта и причините за смъртта на предците на кучилото.

  • Рак (Cancer)

Ракът се среща доста често при Добермана, както и при много други породи, дори и при хората. Според проучванията  замърсяването на околната среда и химикалите в храната са основните фактори за развитието и поддържането на тази група заболявания. Когато има много фактори, които изглежда "причиняват" рак, те не проявяват ефекта си, освен ако животното е в слабо, податливо състояние.
Следователно изглежда ключът е превенцията. Състоянието на тимусната жлеза и свързаните с нея лимфатична тъкан и имунологични функции е изключително важно. Имунната система ще бъде силна, ако можете да поддържате кучето в отлично състояние с добра храна, подходящи упражнения, достъп до чист въздух и слънце и в стабилно емоционално обкръжение. Докато по-слабото животно може да не устои на ефектите на канцерогенните вещества, силното по-вероятно ще се пребори и ще ги обезвреди. Така че превенцията е най-важна. Никое лекарство или ваксина не могат да заемат мястото на доброто здраве.

  • Неустойчивост на шийните прешени или синдром на Воблер(Cervical Vertebral Instability (CVI) or Wobblers)

Описание
Синдромът на Воблер е причинен от стесненяване или малформация на гръбначните шийни прешлени, което причинява притискане на гръбначния мозък, дължащо се или на малформация на прешлените или на разминаване на прешлените. Това оказва от слабо до силно влияние на движението на кучетата... Други състояния могат да замаскират симптомите. Единствената окончателна диагноза на Синдрома на Воблер или Spondololithesis, е милограмата, при която се  инжектира багрило в гръбначния стълб и тогава вратът се фиксира и снима на рентген.
Засегнати породи: основно Доберманите и немските догове - младите догове най-вече. Доберманите - млади и възрастни, могат да развият проблема като млади, главно наблюдаван при Добермани на средна възраст до стари (3-9 годишни). Други породи, които имат описан подобен, ако не и идентичен, синдром включват боксер, басет, булмастиф, сентбернард, ваймаранер, лабрадор ритрийвър, немска овчарка, родезийски риджбек, далматин, самоед,староанглийска овчарка, ирландски сетер и борзой. Мъжките са засегнати по-често, в съотношение 2:1.

Причина
Причината за Синдрома на Воблер е неизвестна, въпреки че се счита връзката между бързото израстване и наследствеността. Според  Merck Veterinary Manual, "Причината е неизвестна, макар че се смята бързият растеж и храненето, механични фактори и наследствеността могат да бъдат включени". Някои развъдчици казват, че има значително намаляване на случаите не само на Синдрома на Воблер, но и на други болести, които се появяват през ранните етапи на бърз растеж на немския дог, когато теглото се поддържа ниско и растежът се контролира чрез храненето.


 

  • Болест на Вилебранд(von Willebrands Disease (vWD))

Това заболяване може да причини на някои Добермани появата на продължителни периодични кръвоизливи с липса на съсирване. Имаме относително нови ДНК-тестове ,които ще  определят генетичния vWD статус на Добермана. Този нов тест определя дали Доберманът е генетично чист, носител или засегнат. Чист означава, че кучето не носи дефектните гени. Носител означава, че кучето има едно копие на дефектния ген; то има нормално съсирване. Засегнатите кучета носят две копия на дефектия ген. Обаче, само защото кучето е ДНК засегнато, не означава, че ще има периоди на бавно съсирване, а само че е в риск. Много "засегнати" Добермани нямат никакви симптоми. Въпреки това е важно да се тества съсирването на тези кучета; засегнатите кучета с периоди на бавно кръвосъсирване не трябва да се използват за развъдни цели. Оказва се, че много от нашите Добермани са или носители, или засегнати, но броят на засегнатите Добермани, които имат кръвоизливи е много малък.

  • Кучешка тазобедрена дисплазия(Canine hip dysplasia (CHD))

При Доберманите това заболяване се среща сравнително рядко. За увеличаване на вероятността кученцето да е свободно от тазобедрена дисплазия, и двамата родители трябва да са OFA сертифицирани преди развъждане. Когато си представите, че дори сертифицирани свободни от дисплазия кучета все пак могат да предадат заболяването, сертифицирането става още по-важно. Тазобедрената дисплазия е полигенна (определя се от много различни гени); за съжаление още не знаем как се предава.
Orthopedic Foundation for Animals (OFA) класифицира кучетата, свободни от това заболяване, като Fair, Good или Excellent (задоволително, добро или отлично). За получаване на сертификат кучето трябва да е на възраст 2 години или по-възрастно, когато се снима на рентген. Всяка снимка се преглежда и степенува от трима ветеринарни рентгенолози; тези индивидуални степени са основата за определяне на крайната степен. OFA е полуотворен регистър, така че сертификационните номера се оповестяват и са достъпни за всички. Сертификационните номера са от типа на DP9999G24F-T, където DP означава Doberman Pinscher, 9999 е сертификационният номер, G (или F, E) е степента, 24 е възрастта на кучето в месеци в момента на снимането, F (или M) е полът, и незадължителното -T означава, че кучето е перманентно идентифицирано,обикновено с татуировка.


превод: dobermann_bg