Подбор на качествен разплодник


Пред проблема за избора се изправя всеки развъдчик, когато се пита кое мъжко куче да избере за своята кучка. Преди това обаче всеки развъдчик би трябвало добре да бъде запознат с генеалогията, историята и правилата за разплод, без да забравя и стандарта на породата.
Правилният избор на разплодник е от голямо значение, тъй като може да има голямо влияние на потомството: положително или негативно.
Какво значи развъждане? Това значи да запазваш, да затвърждаваш и да усъвършенстваш добрите качества, и да избягваш и изчистваш лошите.
Преди да започне употребата на едно куче за разплод, нужно е да се запитаме "дали моята кучка става за това според общоприетите схващания и правила?".

На първо място трябва да са изпълнени всички задължителни предварителни условия, за да се постигне желаният резултат:

1. Тя трябва задължително да отговаря на всички изисквания на стандарта за възрастта и пола.
2. Трябва да бъде много добре изградена, ако е възможно без недостатъци.
3. Трябва да притежава много добра конституция, добро здраве, уравновесен характер, добри реакции, храброст и работливост.

Наред с това трябва да се държи сметка и за издръжливостта, силата и степента на раздразнителност. Успоредно с характера и външността трябва да се отчита и плодовитостта и продължителността на живот на нейните предци. Разплодното бъдеще на всеки развъдник зависи от правилния избор на разплодните кучки. И чак след като са налице горните условия, развъдчикът може да си позволи да разсъждава върху избора на разплодник.
Добрият развъдчик на расови кучета е длъжен да събере колкото се може повече информация за предпочитания разплодник, като отчита правилото, че мъжкото и женско куче, които ще събираме, трябва да си подхождат по тип и да се допълват откъм качества, а най-важното е да не повтарят недостатъци. Трябва да се потруди да открие такъв мъжки, който би могъл да подобри вида на потомството без грешки. Например нисък ръст и слаба конституция на кучката не би могло да се подобрят дори и с надръстов мъжки, или ако, гледайки фронтално кучката, забележи изкривени навън китки, не може да се надяваме, че мъжки с обърнати навътре китки би компенсирал този недостатък. Голяма помощ за избора на разплодника-партньор може да окаже книгата за "Kцrung" на съответната организация, където се предлагат данни за кръвните линии, инбридинга, височината, пигментираността, костната система, силата, мощта, движението и т. н. на всички потенциални партньори. Нужно е освен това да се обръща сериозно внимание на препоръките на "kцr-майстора", изписани на описанието на качества и недостатъци. Голяма помощ е и изписаният съвет във връзка с разплодните качества на желаното мъжко куче. Като "помощно средство" може да послужи и анализът на досегашното потомство на набелязания партньор: изложби, изпити, "Kцrung" и др.
Не е без значение и интуицията и изкуството на самия развъдчик да подбира подходящия партньор. Между другото е добре да си даваме сметка и за това, че всичко гореизложено не може на 100% да гарантира успех, тъй като видимото е фенотип. Точно толкова важно е и невидимото - генотипът, наследствените особености и свойства на избраната кръвна линия. Този генотип или наследствен тип представлява сбор от всички наследствени особености и качества. Дотолкова, доколкото правилно и успешно сме подбрали правилния генотип на партньора, дотолкова можем да се надяваме и на добър фенотип на потомството, като сбор от качествата на родителите. Накратко същността и анатомията на потомството ще бъдат толкова по-добри, колкото по-удачно се подберат партньорите по фено и генотип. Потомството е резултат от индивидуалните качества на родителите.
При избора на партньор трябва да се стремим по пътя на развъждането да постигнем целите си чрез "чисто" унаследяване на гените на родителите (когато говорим за хромозомите като носители на генетичните особености).
Колкото се доближават "хомозиготно" бъдещите родители, толкова би могло да се очаква по-голяма еднаквост на потомството. Все пак при повечето от случаите единият от родителите доминира с предаване на неговите или на кръвната му линия наследствени особености. Трябва да се отчита и друга една важна подробност. За да постигне добри резултати, изкусният развъдчик трябва да си служи с инбридинг.

Тази тема е твърде голяма и не би стигнало място сега да се развие в дълбочина. Може обаче да се каже следното: инбридингът предлага много добри шансове, но носи и големи рискове. Трябва да се знае и друго - за доброто бъдеще на породата коефициентът на инбридинга не трябва да бъде много висок. При много близко родство се губят добрите особености на кръвната линия.
Досегашният опит показва, че най-добър резултат се постига при инбридинг на един от предците в четвърта генерация. Случва се някои от кучките да бъдат с по-близък от това инбридинг. Тогава би трябвало да се помисли за разширяване на кръвната основа.
Науката, която се занимава с въпросите за наследството, признава само теорията на "деленето". Според Мендел в определени периоди се стига до отделяне на родителските особености чрез специален принцип. При това, както за доминантните, така и за рецесивните белези.
Тези констатации са от слабо значение за развъждането на германските овчарски кучета, тъй като унаследяваните фактори не се наследяват цялостно, а за всеки е индивидуално.
И тъй като при развъждането на кучетата играят роля много фактори, много е трудно (а дори и невъзможно) да се твърди със сигурност какъв ще бъде резултатът от една връзка. Добре е да се знае, че говорейки за наследствените качества, не говорим само за телесни, а и на характера, не само за отделните части, а за цялостното изграждане на тялото, конституция, здраве и склонност към заболявания. Дори и от едно кучило две кучета нямат равни и еднакви качества. Това обяснява защо някои кучета, имайки изключителни анатомични данни и работни качества, не се изявяват добре в работни изпитания. Обяснението е, че този, който се представя по-добре по изложби и изпитания, носи рецесивни гени, докато неговият брат има доминантни гени. Значи основното мерило за качество е развъдната годност на един разплодник, което означава количествено и качествено измерение на предаваните особености. Свойството да предава наследствени качества като такова не се изменя. В съвременното развъждане се говори за няколко развъдни линии. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци - недостатъчна мощ, грешки в ушите, монорхидност, дългокосмие и др. Ето защо трябва при избора да се има предвид и това.
Всичко дотук изложено доказва, че при избора трябва много неща да се имат предвид. Всяко заплождане днес може да поддържа това ниво или дори да го подобри, тъй като за поколенията след нас трябва да създадем широка кръвна основа от кучета с отлични характеристики.
Това е основният смисъл на развъждането.


автор: Камен Литов