Кастрацията - митове


„Трябва да роди поне един път преди това”

Изследванията са в подкрепа на обратното твърдение. Женски, кастрирани по-рано, преди първото разгонване,  страдат значително по-малко от рак на млечната жлеза. Едно първо раждане би могло да бъде много рисково, ако кучето не е под специално медицинско наблюдение, и дори може да има фатален край за новородените, майката или и двете. Повече за възможни усложнения по време на бременност и раждане и необходими грижи за новородените, може да прочетете ТУК.
Друг съществен въпрос е задомяването на вече отрасналите кученца, при положение, че улиците са пълни с бездомни животни, при положение, че измислени "развъдчици" продават уж чистокръвни кученца от всички породи от 200 до 800 лв, то шансовете Ви за намиране на подходящи и отговорни стопани е почти нулев. Помнете, че Вие носите отговорност за потомците на Вашето куче, можете ли да бъдете сигурни, че те няма да станат част от нечия машина за правене на пари и животът им да се затвори в цикъла: разгонване-раждане-отглеждане на малките-разгонване-раждане... 


„Моето куче е чистокръвно и трябва да остави поколение”

С какво доказвате чистокръвността на кучето си? Това че прилича на някоя порода не го прави чистокръвно. Искам да наблегна на това, че дори и кучета с доказана принадлежност към дадена порода (документ за произход и вписани данните на предците 4 поколения назад) не е задължително да оставят потомство. Хора с необходимите познания за породата, които са запознати в детайли със стандарта, имат общ поглед върху развитието на породата в световен мащаб, запознати са с проблемите при развъждане на породата - именно те могат да кажат дали едно куче (било то с документ за произход) трябва да остави потомство и дали то е ценно за породата като цяло. Ако едно посредствено куче (мъжко или женско) не остави поколение, то това може да е само в плюс за породата и да спести не малко грижи, тревоги и разходи на собствениците (повече за разходите и грижите по едно кучило можете да прочетете ТУК)



„Кучето ще спре да ме защитва и ще се чувства непълноценно”
"Кучето ми е мъжко и не изпитвам необходимост да го кастрирам, то не може да роди"


След кастрация не се променят охранителните качества на кучето - те зависят от това, доколко сте ги развили и затвърдили. Дори обратното - кучето се съсредоточава върху тях, тъй като отпада сексуалното поведения и вероятността мъжкото куче да тръгне по дирите на разгонена женска, да избяга от двора или при разходка и да бъде блъснато от кола или да изяде нещо отровно, да се сбие с друго куче заради женска. Същото важи и за женските, никому не е приятно при разгонване да се бори с упорити бездомни или домашни кандидати по време на разходка по 2 месеца в годината (понякога разходката се превръща в "мисията невъзможна").
Ако мъжкото куче е кастрирано на определена възраст, то се понижава вероятността за маркиране и "клатене" на различни предмети или дори собствените Ви крака(освен ако вече това поведение не е затвърдено като навик). Ако си въобразявате, че като пуснете мъжкото си куче на женска, ще се понижи интереса му и това ще Ви донесе повече спокойствие - Лъжете се! Единствено ще утежните положението си на собственик на мъжко куче с мерак, има вероятност да се превърнете в собственик на секс-маниак. Помислете и над още един въпрос- Бруцелозата (заболяване, предавано по полов път, което може да завърши фатално). Дали женската на съседа Ви или бездомните са тествани и лекувани и каква е реалната заплаха за Вашето куче?
Това биха били единствените "минуси" за Вашето куче, то дори няма да забележи, че нещо му липсва (усещането за промяна е временно като например при изваден зъб, изрязани нокти, нова подстрижка...). Спасявате се и от денонощното виене, дрещене по входната врата, дърпане по време на разходка, възможността от развиване на рак (на матката, на яйчниците, на млечните жлези, пиометра, фалшива бременност, тумори на тестисите и простатата). При развитието на споменатите заболявания, кучето Ви така или иначе подлежи на задължителна кастрация, но възстановяването в напреднала възраст, средствата за медикаментозно лечение и докараното Ви главоболие и тревоги са вече факт. Съвсем по друг начин стоят нещата, ако заболяването не е констатирано навреме или се е оказало злокачествено (в около 50% от случаите). Препаратите против разгонване също могат да са причина за развитие на рак.


„Кучето ще надебелее и ще стане мързеливо”

Надебеляването е свързано със застоял начин на живот и неправилно хранене на кучето. Недостатъчно разходки, игри с други кучета и липса на тренировки, даване на "междинни закуски", сладки лакомства от трапезата на собственика или хранене с неподходяща според активността, възрастта и индивидуалните особености на кучето храна водят до затлъстяване. Ако живеете с мисълта, че кучето Ви ще надебелее след кастрация- о, да, то непременно ще надебелее! Но не заради самата кастрация, а заради Вашето вътрешно убеждение и неправилни грижи за любимеца Ви.


„Не мога да си позволя цената за кастрацията и следоперативните грижи”

Ако този въпрос Ви спира да кастрирате кучето си, то имате 2 възможности:
-прочетете ТУК за разходите и грижите по едно кучило и помислете трезво струва ли си да вложите многократно по-голямата сума и неотлъчни грижи за кученца, които най-вероятно след време ще се озоват на улицата при хилядите бездомни или
-да проучите къде във Вашия град правят безплатни кастрации или кастрации, които са на по-приемливи цени. Следоперативните грижи са минимални, особено при мъжките кучета.

От Вас зависи здравето и осигуряването на щастлив и безгрижен кучешки живот на Вашия любимец! След като веднъж то е станало член на семейството Ви, Вие носите отговорност за него и неговото потомство.